Като продължение на статията „ВОЙНАТА ВЪРВЕШЕ ПО ПЛАН, ДОКАТО НЕ СЕ НАМЕСИ ГЕНЕРАЛНИЯТ ЩАБ” в Морски вестник.

Личното ми мнение по поставените въпроси:



Редовно следя рубриките на любимият онлайн вестник и се сблъсквам с много интересни неща, но напоследък ми прави впечатление престрелката за званието „Комодор”. Има ли значение как ще се именува званието на поредния издигнат във флота – според мен няма никакво значение. Съгласен съм напълно, че там където има традиции е необходимо да се следват и спазват. Но както и да се преименува това първо висше офицерско звание в родните ни военноморски сили, корабите и другата техника няма да се възстановят сами и да влязат в строя без никакви повреди.
Те това е главният проблем!
Напоследък се чуват само гръмки обещания и гледане в бъдещето от страна на управляващи и политици, но така флот не се поддържа и утвърждава. Така по скоро се унищожава вече постигнатото. То не бяха обещания за модернизация, за докови ремонти, за влагане на много средства в поддръжката на родният ни военен флот, та дори и мераците за закупуване на нови кораби. И какво в крайна сметка? Едно голямо нищо! И всички се оправдават с кризата. Как пък другите държави успяват, дори и в кризисни времена? Сигурно имат работеща структура, която да движи тези процеси?
При тази сгрешена структура и модел на работа нищо не може да се получи! Защо флотските дела се рашават от незнаещи и неразбиращи тази материя хора? Защо не оставят флотските специалисти да си практикуват знанията и уменията, а не хора които дори не са виждали боен кораб (говоря за софийската тежка администрация в МО)? Да не говорим за интригите и изкуствено създадените административни трудности и капани залагани при откриването на процедури за свършване на нещо за флота (а и не само за флота). Всичко е направено „уж за прозрачност”, но всъщност за контрол на процесите – по всяко време могат да ти измислят нещо и край! А не си правят сметка, че всяко забавяне и допълнение се калкулира към цените на продуктите и услугите.
Но както и да е, говорихме за адмиралските звания. Да вземем да ги оставим адмиралите на спокойствие – те винаги се оправят в живота, без значение дали е бил комодор, бригаден адмирал или контраадмирал. По важни са момчетата, които служат по корабите и очакват от горепосочените адмирали да се преборят за нова модерна техника, та и те да могат да се изявят и някой ден да станат АДМИРАЛИ!

Написано с уважение към всички бивши и настоящи адмирали от ВМС!