Подозрения за комисионни и материални облаги за управниците от сделката
от Александър Леви, Western Balkans Сряда, 04 Май 2011 16:54 9754 посещения
Френските шефове в оръжейния сектор сигурно са проследили заминаването на Дръзки, старичката фрегата, която София току що изпрати край либийските брегове в рамките на съюзническата операция срещу режима на Кадафи. Защото Дръзки би могла да бъде корвета от класа Гоуинд, една от четирите, които Франция разчиташе да продаде на България на цена от 1 млрд долара, което е почти двойният годишен бюджет на отбраната на тази страна. Какво осуети "договора на века" включен в амбициозното стратегическо партньорство между двете страни подписано от Никола Саркози в София, на 4 октомври 2007, няколко седмици след еуфорията от освобождаването на българските медицински сестри?
Прочитайки американските дипломатически телеграми от тази епоха, изтекли в Wikileaks става ясно, че българите най-вече са търсили да спечелят време, маневрирайки, за да не ядосат Париж, който игра активна роля в освобождаването на сестрите. Много български официални лица, включително военни от висок ранг не са били заблудени: те считат още от самото начало, че сделката е обречена на провал, френските корвети, макар и най-съвременни, са считани за ненужен лукс за бългаските военноморски сили. Но повече от всичко прочитът на грамите илюстрира усилията разгърнати от Вашингтон, за да разубеди българите да изпълнят този договор, който спред него противоречи на стратегическите интереси на София. И най-вече - САЩ лобират интензивно в полза на покупката от страна на България на американско въоръжение втора ръка - по-специално многофункционални изтребители.
Българските реформи - възможности за САЩ
В дипломатическа телеграма датирана от 29 октомври 2007 [07SOFIA1271], американският посланик Джон Байърли счита, че мерките предприети от българското правителство за реформиране на въоръжените сили са "съществена възможност" за САЩ. Той дефинира кои са американските приоритети: да се насърчи България, която притежава "много ограничени" средства да инвестира в сухопътните си сили (бронирани машини, комуникации и леки оръжия) и да избягва на всяка цена купуването на скъпи нови въоръжения за авиацията и флота. Американският интерес е двоен: да се подобри, от една страна, "съвместимостта" на българските войски при съвместни операции с US Army и Атлантическия съюз (НАТО). И от друга страна, да се опита да спечели пазара за модернизацията на ВВС, като предложи на България по-стари модели, но "напълно надеждни" F-16 и F-18.
За целта американските дипломати трябва да убедят българите да се откажат от европейските предложения: Eurofighter и, най-вече, шведските Grippen, които предлагат нови машини, но (много) скъпи. Относно ВМС, препоръките на американския посланик са още по-ясни и категорични: "Ще продължим да предупреждаваме българите срещу масивния разход за придобиването на френските корвети". В тази област Вашингтон смята, че София трябва по-скоро да се ориентира към пазара на оказион, за да купи кораби със "средни възможности", които да позволят на флота да извършва скромните операции, за които е предвиден. Именно американците са окуражили България да купи няколко фрегати от типа Уилинген от Белгия, една от които е Дръзки, купена през 2005 г., заради огромното им предимство да струват десетки пъти по-евтино (България похарчи 23 милиона евро за Дръзки, впоследствие 54 милиона за три други кораба, две фрегати и един минен ловец през 2007).
Френските корвети - скъпи и ненужни
На 18 септември 2007 [07SOFIA1122] (б.ред. виж превода на български), американското посолство посвещава цял доклад на френските корвети. Грамата на шарже-д-афер Алекс Карагианис препредава доверените разговори с няколко високопоставени български военни, които смятат, че договорът с Франция може да "изкара от релси" целия процес на модернизация на армията. Те подчертават също че тази покупка, "диктувана единствено от политически съображения", не "отговаря на операционните нужди". Те припомнят също, че цената на корветите рискува да наруши трайно равновесието на отбранителния бюджет, лишавайки в продължение на години от финансиране други сектори на армията. Американският дипломат цитира по този повод Илко Димитров, зам.-председател на Комисията по отбрана на парламента, който припомня, че френското правителство и предприятието Armaris (филиал за експорт на DCN и Thales), имат силни връзки в страната. Друг контакт на американското посолство от Министерството на отбраната сигнализира, че някои български управници биха могли да имат лична изгода от този договор, внушавайки за съществуването на комисионни и други материални облаги. Този източник "не стига дотам, че да иска намесата на Вашингтон в това досие" отбелязва автора на грамата, но подчертава, че единствено "намесата на по-висша инстанция" може да спре на този етап тази "договорка".
Всички тези опасения са формулирани няколко дни преди визитата на Никола Саркози в София, на 4 октомври 2007, за която всички говорят, че е повод френският президент да събере дивидентите от неговия ангажимент - и най-вече на съпругата му Сесилия - в аферата с българските медицински сестри, върнати в страната от самолет на Френската република на 24 юли 2007 след осем години прекарани в занданите на Кадафи. Този договор е нещо като черешката върху тортата след договора за стратегическо партньорство, който двете страни се канят да подпишат при визитата на Саркози в България. В заключението американският дипломат опитва да смекчи драмата от събитието, припомняйки, че българите са майстори в изкуството да подписват амбициозни договори, които не смята да уважат...
Двойната игра на София и руското влияние
Въпреки обещанията дадени на Никола Саркози в София, България поддържа съспенса около покупката на корветите, умножавайки противоречивите декларации. Същото се случва и с избора на изтребители, впрочем. В друга грама, датирана от 11 февруари 2008 г. [08SOFIA87], американското посолство докладва за продължението на реформите в българската армия (между което и драстичното съкращаване на персонала), но констатира също, че България избягва да вземе решение по двете теми, считани за "най-спорни". Но за американската дипломация това не е повод да свали гарда: трябва да се удвоят усилията, за да бъде разубедена София да се ангажира с разходи, които ще блокират капацитета на българите да купят американски изтребители.
Две грами датирани от 2008 г, от 14 май [08SOFIA305] и 3 юли [08SOFIA453] (б.ред. виж превода на български), осветляват малко повече американските мотиви. Първата, изцяло посветена на българските ВВС е озаглавена: "България има нужда от американска помощ, за да се освободи от руската зависимост". Подписана от посланик Байърли, грамата констатира, че българската авиация има спешна нужда от модернизация. Но тази модернизация не е възможна докато България използва руска технология. "Използването на остарели руски машини не само ограничава въздушните действия на България, но и продължава нейната зависимост от Русия в областта на поддръжката на техниката", пише посланикът. "Да не направим нищо означава да окуражим Русия, която има вече доминираща позиция в енергийния сектор, да продължи да упражнява контрол върху важни сектори на българската отбрана", заключава Байърли.
На 3 юли 2008 перото взима шарже-д-афер Карагианис, за да актуализира темата. Неговата грама идва след посещението във Вашингтон на тогавашния премиер, социалиста Сергей Станишев, който се среща с президента Буш и секретаря по отбраната Гейтс. От нея разбираме ясно за връзката на конкуренцията между американските изтребители и френските корвети: с оглед на ограничените възможности на българския военен бюджет, става въпрос или за едното, или за другото. Логично, американците продължават да лобират пред българите, за да ги откажат от корветите, или най-малко, да отложат във времето покупката им, за да реформират приоритетно военновъздушните сили.
Епилог: "Отмъщението" на Париж
На 4 юли 2007 президентът Саркози приема в Париж българския премиер Сергей Станишев. Вече не става въпрос за четири, а за две корвети, следователно цената пада двойно. Още една година социалистическото правителство на Сергей Станишев успява "да сдържи първоначалния натиск" оказан от Франция, констатира американската дипломация. Е това въпреки обещанията на Армарис да изнесе производството на корветите в България, в порт Варна, който френската фирма иска да трансформира след време в регионален център за военноморска техника, произвеждащ също и корвети Gowind предназначени за експорт. Тази операция би създала значителни финансови приходи за българската икономика и хиляди работни места. Но българското правителство задържа топката. Наближават парламентарни избори и социалистите на Станишев са губещи в сондажите. Най-малкото, няма да са те тези, които ще кажат "не" на французите.
И наистина, от юли 2009 дясно-центристкото правителство на Бойко Борисов наследява това ръбато досие. Отявлен про-американец, Борисов бърза да се разграничи от този "горещ картоф" оставен от неговите предшественици. По-късно, на 12 октомври в Париж, при една "среща между мъже", новият български премиер обявява решението си на наемателя на Елисейския дворец: България не може да уважи ангажиментите си. Въпреки, че за френските власти договорът е само "замразен", в София изглежда окончателно са затворили страницата с френските корвети.
Този избор има цена за българите. Ако се вярва на Бойко Борисов, тази афера е причината Франция да блокира приема на неговата страна в пространството за свободно придвижване Шенген от април 2011. "Става въпрос за стотици милиони евро загубени за французите, мислите ли, че ей така ще ги забравят?" - зададе си той въпроса пред парламента, който му искаше обяснения за провала на правителството да убеди неговите европейски партньори. Интерпретация, която силно разсмя френските дипломати в София. Франция и Германия считат за прибързано влизането на България в шенгенското пространство поради неуспехите в борбата с организираната престъпност и корупцията, както и заради пропуски в охраната на границите.
Най-накрая, изборът на белгийските фрегати втора употреба, окуражаван от американците, причини няколко сериозни технически проблеми на българските военни. Въпреки основния ремонт направен от белгийците на Дръзки преди да бъде купен през 2005 г. този кораб се нуждаеше от многобройни поправки - включително и на радара - за да може да участва в операцията на съюзниците в Либия. Както често се случва с техниката купена на оказион, поддръжката на белгийските кораби се оказа много скъпа. Българите си дадоха сметка за това в порта в Бургас, който не разполага със специфичен електрически трансформатор (трифазен), който може да захрани с ток корабите, което прави използването им невъзможно. Ето защо от пристигането им в България, на четирите кораба действат ден и нощ генераторите, работещи на мазут и консумиращи 50 литра на час или 30 тона на месец. Един разход, който нито българските моряци, нито техните добри американски феи бяха предвидили...
Прецедентът с хеликоптерите Cougar
Американската дипломация редовно изказва притеснения за прозрачността на процедурите за покупка на военна техника в България, най-вече когато американците не печелят търговете. Така през 2005 г. американският конструктор Сикорски е отхвърлен след като българското правителство решава да купи 18 хеликоптера (12 Cougar и 6 Panther) за 400 милиона долара от филиала на EADS Eurocopter. Американският посланик навремето Джеймс Пардю пише тогава писмо до българският министър на отбраната Николай Свинаров, за да протестира срещу условията на провеждане на търга. Процедурата е окачествена като "предрешена" в телеграма изпратена на 31 януари 2005 във Вашингтон [05SOFIA187]. Той настоява държавният секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд да повдигне въпроса пред българския си колега и изказът е доста суров: "Вашето решение да придобиете машините от Eurocopter е резултат от манипулиран и непрозрачен търг", препоръчва той като "езиков изказ" на Ръмсфелд. Аферата Cougar не безпокои единствено американския посланик. Години по-късно, съмнения за корупция и политически натиск още витаят над тази сделка, която сериозно тежи на бюджета за отбрана. От 18 хеликоптера предвидени първоначално, България получи само 12, а повечето все още не са платени. През 2011 г. страната има само четири Cougar в състояние да летят, тъй като поддръжката на тези машини се оказа твърде скъпа, както и тяхното въоръжение. Във военните среди казват често, че поради този необмислен разход България все още не се е снабдила с модерни изтребители, което пък обяснява допълнително гнева на Вашингтон. Към днешния ден София още не е определила своя избор на изтребители, въпреки интензивното американско лоби, което не престава да работи, за да хвали качествата на F-16 и F-18 втора употреба.
Статия от Александър Леви, Western Balkans Превод: Биволъ
Коментар на редакцията: През лятото на 2008 г. затвореният от ДАНС сайт "Опасните новини" публикува статия за комисионните получени от оръжейни търговци и политици от сделката с корветите. От изявления на официални лица стана ясно, че в сайта се съдържа както класифицирана информация, така и неверни, манипулативни твърдения. Въпреки настоятелните въпроси на пресата до момента не е известно кое точно в публикациите се явява класифицирана информация. Намеците на висши военни за комисионни и материални облаги в сделката, направени пред американски дипломати, по-скоро потвърждават изложеното в статията озаглавена
[07SOFIA1122] КОРАБНА СДЕЛКА С ФРАНЦИЯ МОЖЕ ДА ПРОВАЛИ МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
от Wikileaks Биволъ Понеделник, 02 Май 2011 00:00 1280 посещения
S E C R E T SECTION 01 OF 02 SOFIA 001122
SIPDIS
SIPDIS
E.O. 12958: DECL: 09/17/2017
TAGS: MARR, PREL, BU
SUBJECT: SHIP DEAL WITH FRANCE TO DERAIL BULGARIAN MILITARY
MODERNIZATION?
КОРАБНА СДЕЛКА С ФРАНЦИЯ МОЖЕ ДА ПРОВАЛИ МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
Classified By: DCM Alex Karagiannis for reasons 1.4(b) and (d).
1.(S) Резюме: Няколко български чиновници в сферата на отбраната изразиха загрижеността си от план, който в момента е на последен етап, за закупуване на четири военни кораба клас Corvette от Франция на цена от над един милиард долара. Такъв голям разход за кораби, които не отговарят на оперативната необходимост, според на нашите източници, заплашват да доведат до провал всички други приоритетни модернизационни проекти. Този план е жизнеспособен само заради политическия натиск за доставката от страна на президента Саркози по време на посещението му по-рано през октомври. Въпреки че поне един от висшите служители в Министерството на отбраната официално счита, че продажбата ще се осъществи, ако не се намесят Съединените щати, Илко Димитров, заместник-председател на Комисията по отбрана в Парламента, е убеден, че сделката ще бъде прекратена или поне забавена с няколко години. Тъй като българите се борят за модернизацията на армията, ние и НАТО можем да помогнем на България да се придържа към приоритетите, практическата полза и фискалния реализъм. Край на резюмето.
Възможна нова покупка заплашва да разори банката (?)
2. (S) Планираната за началото на октомври визита на френския президент Саркози предизвиква големи очаквания за възможни резултати, особено като се има предвид ролята на Франция в освобождаването на българските медицински сестри в Либия. Сред вълнението от възможни мега-сделки е една, свързана с доставките за отбраната. В среща на 14 септември, XXXXXXXXXXXX изрази дълбока загриженост относно плана на Българското Министерство на отбраната за закупуване на четири френски бойни кораба. Според XXXXXXXXXXXX, няма оперативна необходимост от тези кораби и покупката им не е в съответствие с приоритетите на България за модернизация на армията. Въпреки, че той не коментира в цифри цената, други източници изчислляват, че сделката ще е на стойност от над един милиард долара, без въоръженията. (За сравнение, бюджетът за отбраната на България за 2007 г. е между 640 и 700 милиона долара.) Освен голямата първоначална цена, XXXXXXXXXXXX заяви, че се страхува и че последващите разходи, свързани с тази покупка ще бъдат значителни и ще предизвикат съществено орязване във всички сфери на въоръжените сили през следващите години.
3. (S) Според друг източник, свързан с Министерството на отбраната, по време на посещението на френския президент Саркози, ще бъде възложена поръчка на френската корабостроителна компания Armaris. Като начало, френската корабостроителница ще получи поръчки за изграждане на корпусите на 15 бойни кораба от страна на кораборемонтния завод Флотски арсенал - Варна. Този източник, подобно на XXXXXXXXXXXX, не е убеден, че стратегическите ползи от покупката си заслужават цената.
4. (S) Трети източник, XXXXXXXXXXXX, също потвърди, че тази сделка е в ход и се оплака, нaй-вероятно тя ще се осъществи, въпреки че не е сред официалните цели на България за въоръжените й сили. Оценката му е, че такава голяма военноморска покупка би имала сериозни неблагоприятни последици върху усилията за модернизация на други български военни служби.
Възможни Срокове
5. (S) В допълнение към политическите фактори, посочени по-горе, XXXXXXXXXXXX съвсем ясно намекна, че някои високопоставени длъжностни лица в Министерството на отбраната може би ще се облагодетелстват от сделката. Той се въздържа да поиска от САЩ каквато и да е помощ по този проблем, но заяви, че се страхува, че сделката ще се осъществи, освен ако "сили над Министъра на отбраната" не се ангажират с въпроса.
6. (S) Илко Димитров, заместник-председател на Комисията по отбрана в Парламента, е на различно мнение от XXXXXXXXXXXX, относно вероятността сделката да бъде сключена. Според Димитров, документите по търга с Armaris са изготвени и преговорите с французите са в "последния етап." Но той смята, че проектът е почти сигурно да бъде изоставен или поне забавен с няколко години. Макар че българските ВМС и някои длъжностни лица от Министерството на Отбраната продължават да натискат за покупката, ценовите параметри са просто твърде големи и никога няма да бъдат одобрени от Комисията по отбраната в парламента. Димитров отбеляза, че Френското правителство и Armaris имат силни лобита в България. Той вярва, че Саркози ще настоява твърдо за осъществяването на този проект по време на визитата си в София и министър-председателят Сергей Станишев и президентът Георги Първанов ще имат трудната задача да му обяснят защо България ще трябва да обърне гръб на проекта в този краен етап.
Военна обосновка?
СОФИЯ 00001122 002 на 002
7. (S) Въпреки че почти всички наши събеседници се съгласиха, че закупуването на френските корвети не е от стратегическо значение, всички те признават, че проектирането и изграждането на Multi-Purpose Corvette (MPC) клас кораби е посочено като един от приоритетите в отбраната на България според Плана за модернизация 2015, одобрен през 2004 г. Макар че Съединените щати подкрепиха целите на План 2015, ние също посочихме и неговите недостатъци, а именно, че при изработката му не е направен опит да се приоритизират новите програми между военните служби и че не са балансирани разходите по програмите в съответствие с реалистичния годишен бюджет. Планът 2015 е една компилация от желанията на всяка военна служба за нови доставки. (Вътре в Министерството на отбраната, планът е възприеман като нереалистичен, и предстоящата според него реформа е една повтаряща се надежда.) Въпреки това „шампионите на покупката на корветите" могат да посочат Плана 2015 като оправдание, независимо от неговите съмнителни достойнства.
9. (S) Коментар: Противостоянието между политиката на високо ниво и широкообхватните военни продажби раздухват страстите в случая. Въпреки че въпросът с корветите е елемент от разнообразните боричкания за финансиране между различните военни служби, същинския размер на тази потенциална покупка, предизвиква търкания и вътре в Министерството на отбраната, а и на по-високо ниво. България е известна с това, че достига до големи сделки и след това се отказва си от тях или дори ги анулира. От коментарите на Димитров може да заключим, че сякаш здравият разум ще надделее и ще предотврати финализирането на тази продажба. Ние ще импулсираме и насърчим вземащите решения да се съсредоточат върху истинските приоритети на НАТО и финансовите реалности. За да направим това, ще работим с НАТО, за да подпомогнем Българския военен флот с по-ориентиран към бъдещето и по-реалистичен план за модернизация. Край на коментара.
Байърли
Няма коментари:
Публикуване на коментар