неделя, 29 януари 2012 г.
петък, 27 януари 2012 г.
Започвам една поредица с публикации свързани с така наречените "Френски корвети".
Нека всеки който чете това да си прави изводи какво и защо е станало през последните 8(осем)години.
Концернът "Армарис" настоява за гаранции, че един ден ще доставя оборудване за българските ВМС, което всъщност не ни е нужно.
Корветата "Gowind" е пряк наследник на френската красавица "La Fayette"
Миналата седмица стана публично известно защо пристига френският президент у нас. Извън церемониалната част с ордена "Стара планина" визитата му е с ясен бизнес характер. Никола Саркози ще настоява днес пред премиера Станишев България да изпълни резултатите от конкурса, проведен през 2005 г. от Министерство на отбраната, за 4 многоцелеви корвети за българските ВМС.
Защо се налага президентът на Франция да бъде адвокат по тази военна сделка? Защото както винаги българското министерство на отбраната под лобистки натиск и корупционни апетити спретна бъркотия около този проект.
В началото на 2005 г. на състезателната писта застанаха германските "Люрсен Верфт" и "Блом и Восс" - част от "Тисен-Круп", испанската "Изар", френската "Армарис" и холандската "Мерведе".
Още в началото специалистите от МО и Генщаба бяха харесали испанската "Изар". През март 2005 г. за победител по ценова оферта беше класирана на първо място "Мерведе". По-късно обаче министерството поиска подобряване на офертите, в резултат на което беше избрана "Армарис". По неофициална информация "Армарис" е била избрана с оценка 7.22, а на второ място със 7.18 е била класирана "Люрсен".
Конкурсът за избор на фирма за изработване на корветите беше на път да разтърси най-висшите военни кръгове. Силен сблъсък се получи между тогавашния началник на ГЩ ген. Никола Колев, който сега е съветник на президента Първанов, и командващия на военноморските сили адмирал Минко Кавалджиев. Колев е отявлен привърженик на "Люрсен", а Кавалджиев на "Армарис".
Адмирал Минко Кавалджиев е оглавявал комисията по избора, а намесата на президента Първанов е принудила генерал Колев да отстъпи, твърдят висши офицери. При този сблъсък на интереси решението за избор на изпълнител най-вероятно ще се вземе на "най-високо ниво в държавата".
Военни наблюдатели смятат, че за "Армарис" са лобирали и тогавашният президентски съветник и бивш шеф на Генералния щаб ген. Михо Михов, както и двама бизнесмени, свързани с оръжейния бизнес. Още тогава военният министър Николай Свинаров призна публично, че проектът за корветите е много спорен.
Според тръжните параметри проектирането и изработването на пилотния кораб трябва да стане за 24 месеца, а строителството на всичките четири корвети - за около 7 години.
Важно е да припомним, че един друг конкурс на армията ни принуди френското и немското посолство да протестират, а американците да защитават България.
През 2002 г. беше проведен търг за преоборудване на летището в Граф Игнатиево по стандартите на НАТО. Явиха се трима кандидата - "Аления Маркони", френската "Талес" и канадската "Интелкан". Проектът е на стойност 33 млн. долара.
В заданието липсва стандартното изискване ценовото предложение да се предаде в запечатан плик, както и каквито и да е изисквания по гарантиране на изпълнението.
Това позволява редом с гигантите "Аления Маркони" и "Талес" да застане малката фирма "Интелкан" със 60 служители и оборот от 7 млн. долара.
Тя бе класирана на първо място и в нота до военния министър посолствата на Франция и Германия подкрепиха позицията на френско-германския концерн "Талес", класиран на второ място. Посолствата застанаха зад компанията в искането й за преразглеждане решението на тръжната комисия.
Правителството на САЩ пък подкрепи избора на канадската фирма "Интелкан текносистемс Инк/Ай Ти Ти" и гарантира изпълнението на договора. В момента специалисти от "Талес" проучват параметрите за кандидатстване по един друг проект на българската армия - доставка на тактически системи за комуникационно и информационно осигуряване.
Трябва да споменем, че и в еврогиганта "Юрокоптер", който доставя на България нови транспортни хеликоптери за армията, също има френско участие.
От всичко това личи, че Франция отдавна има желание да засили икономическото присъствие на военните си гиганти на Изток, а модернизиращите се армии на новоприетите в НАТО страни са идеален пазар.
Със сигурност френският президент Саркози не очаква от премиера Станишев днес да му представи подписан контракт за доставка на новите корвети, а ще иска да чуе известната в казината фраза: Rien ne va plus (край на залаганията).
И това е напълно достатъчно на този етап, тъй като в Елисейския дворец знаят много добре финансовите възможности на страната ни. Дори и това височайше посещение няма как да принуди премиера да размрази проекта за доставка на корветите. 750 млн. евро са много пари за страната ни на този етап. До 2011 г. страната ни има да плаща по други три военни проекта, а процентът за отбрана от брутния вътрешен продукт няма да бъде увеличен скоро. В момента е 2,34%.
Франция може да получи единствено гаранции за това, че един ден, когато се намерят изгодни механизми за финансиране, ще предпочетем военноморските ни бази да разполагат с невидимите френски корвети Gowind. А гаранции може да даде единствено премиерът, тъй като от края на миналата година всички проекти за модернизация на армията са под негов пряк контрол. Дори възможността за обслужване на офсетните програми беше отнета от военния министър, а по-късно и от министъра на икономиката. Днес ще стане ясно какви гаранции ще даде или не Сергей Станишев на Никола Саркози, но има още една съществена подробност. Корветите, за които лобира френският президент, са предназначени да охраняват единствено българските морски граници. Но в момента в МВР върви конкурс за доставката на 12 нови катера, които ще бъдат използвани на практика за същото. При това средствата за тях идват от еврофондовете.
2.Неуспешната търговска одисея на една фрегата от Дневник 03 юли, 18:21
Фрегатата "Гоуйнд" е създадена специално за износ към чужди пазари, но компанията производител DCNS (съкращение от Direction des Constructions Navales Services - една от най-големите корабостроителни корпорации в Европа) така и не успява да пробие с нея навън. "Ситуацията във Франция е несигурна за военни кораби", коментира през март главният изпълнителен директор Жан-Мари Поамбьоф при представяне годишните резултати за 2007 г. Според тях печалбата на DCNS е била 146.1 млн. евро (или с 34% по-ниска на годишна база), а прогнозите за 2008 г. са за спад в приходите с 5-10%, като сред тях е записана евентуалната сделка с България.
По принцип държавните поръчки носят около 75 процента от работата и DCNS трябва да подходи изцяло рационално и с нова политика зад граница, обяснява пред изданието "Дифенс нюз" Саш Туса от "Голдман Сакс".
На фона на глобализацията е логично много държави да търсят сигурност в морето на търговските трасета и районите за проучване и добив на ресурси. Азия, Близкият изток и Латинска Америка предлагат най-големи възможности, включително за DCNS. В същия контекст са и евентуалните продажби в Черно море, като допреди няколко седмици в Париж не бяха изгубили надежда България да купи "Гоуйнд".
Франция обаче не успява дори в държавите от Магреба, където има традиционно силно влияние.
Първите планове бяха да се продадат корвети на Алжир за 800 милиона евро, но тази оферта се трансформира в такава за по-големия холандско-френски кораб FREMM със силен политически елемент в нея. "Подсладител" беше идеята на DCNS алжирският петролен гигант "Сонатрак" да финансира частично покупката с пари в брой срещу възможност да си изгради обслужващи бази на френска територия. Шефът на търговския отдел на DCNS обаче бе уволнен през февруари 2008 г. заради "загуба на доверие" и "застрашаване на групата". Само ден по-рано авторитетният в"Фигаро" го обвини в икономически шпионаж и корупция при сделката за френски фрегати за Тайван в началото на 90-те години.
Удар нанесе и Мароко в началото на годината, след като предпочете друг производител и поръча на холандската "Схелде навал шипбилдинг" (Schelde Naval Shipbuilding) три корвета от типа "Сигма". Очакваше се Рабат да заложи на френските "Гоуйнд", а във връзка с визитата в Мароко миналата година на президента Никола Саркози Париж дори предложи 6000-тонната FREMM. Мароко е предпочел "Сигма", тъй като този кораб вече е на вода, твърдят източници, близки до преговорите. Франция все пак не е напълно губеща, тъй като на борда на кораба има много френско оборудване. В опит да предотврати подобни провали в бъдеще в началото на юни Париж създаде специална група, чиято цел е да реагира бързо на негативни развития в оръжейните сделки, както и да рекламира френското оръжие в богати пазари като Либия, Саудитска Арабия и ОАЕ.
Две фрегати "Гоуинд" изникват и покрай протичащите в момента либийско-френски преговори за закупуване на френско оръжие за 5.7-6.4 млрд долара. Анализатори обаче сочат, че това не е най-важната част - ядрото на френския интерес е да модернизират 17 либийски самолета "Мираж", продадени на Триполи през 70-те години.
От две години Филип Васет е главен редактор на специализираното професионално издание в областта на отбраната и разузнаването Lettre dinformation. То съществува от 1980 г. Трийсет и пет годишният Васет ръководи и интернет сайта Intelligence Online.
Как се разви аферата с корветите за България, видяна от Париж?
- Корветите тип Gowind са фрегати "на хартия", т.е. кораби, които още изобщо не са били правени. Както например биха ви продали къща на чертеж. Корпорацията DCNS (чиято дъщерна компания е избраната от българското военно министерство "Армарис" - бел. ред.) всъщност се опитва да продава чертежи. Първоначално DCNS искаше да продаде четири корвети на България и да построи там още две допълнителни, които да се продадат на Грузия. Тази сделка бе част от пакетна продажба с други видове оръжие, включително и ракети. Но това бяха плановете допреди около година. Когато руснаците, като имате предвид обтегнатите им отношения с грузинците, разбраха за това, те остро протестираха пред Париж. Съответно френското външно министерство се противопостави на френски оръжейни продажби за Грузия и грузинската част от българския пакет отпадна. А тя бе много важна, защото бе частта, която по искане на София щеше да се реализира в България, да осигури работни места там, средства за корабостроителници и т.н.
Миналата есен DCNS се опита да възроди българската част от сделката с корветите и предложи част от поръчката да се осъществи в България. Проблемът е, че през декември българското правителство даде да се разбере че покупката даже на "голо шаси", т.е. без въоръжението, е прекалено скъпа за него и че то предпочита да купи две корвети "втора ръка", кораб миночистач от Белгия. Доскоро бяхме в тази ситуация.
Знаете ли какво я промени?
- Погледнато от Франция, българската глава в сагата Gowind бе окончателно затворена. Толкова затворена, че DCNS търси други пазари за корветите си. Горе-долу в момента на отказа на българското правителство бе направено предложение на Алжир, който обаче също каза "не". В момента Париж и Алжир преговарят за сделка с фрегати FREM, които не са само на чертеж, те съществуват реално и са по-големи въоръжени кораби.
Допреди две седмици информацията, която имахме от вътрешни източници, бе, че българската част окончателно е изоставена, и ние дори писахме за това. Обаче се разбра, че DCNS се опитва да инвестира в български корабостроителници, което означава само едно - че не се е отказала да строи там част от корветите. Възможно е да е имало нови развития, но нека не забравяме, че в тази афера финансовата част е от капитално значение. Възможен е драматичен обрат по време на визитата на българския премиер в Париж, но знам от сигурни източници, че финансовият аспект далеч не бе решен и това изправя сделката пред големи проблеми.
Френският военноморски флот има ли интерес към корветите тип Gowind?
- Те дори не са в плана им за въоръжение... Именно поради това този тип корвети днес са още на стадий чертеж. Фрегатите FREM например вече съществуват, защото Франция ги купи, а Gowind са само продукт за износ.
Тоест сделка за този тип корвети е важна за Франция, за да покаже, че успява да продаде свръхмодерно въоръжение...
- Да, ако за момент погледнем френския оръжеен износ в по-широк план, голямата част от това, което успяват да продадат, е корабно оборудване. Дори и да пропуснахме доста възможности в тази сфера в последно време, все пак изнасяме повече морско в сравнение с авиационното оборудване. Вижте например самолетите Rafale - още не можем да продадем един-единствен освен тези, които купиха френските ВВС. Добре се продават ракетите, изключително много се купува електронното ни самолетно оборудване, но не и самите ни самолети - като се изключи сензационният договор за самолети зареждачи с Пентагона, но това не са бойни самолети. За разлика от това успяваме да продадем бойни кораби - на Мароко, сега на Алжир, подводници на Бразилия, на Индия. Почти бяхме продали и на Пакистан, но в последния момент ни задминаха германците.
4.Купуваме френските корвети 04 юли 2008 / News.dir.bg
България ще купи от Франция две корвети, заяви в Париж българският премиер Сергей Станишев след срещата си с френския президент Никола Саркози.
Споразумението за стратегическо сътрудничество между Франция и България трябва да се превърне в работна програма за развитие на отношенията между двете страни. Това каза още българският премиер Сергей Станишев, цитиран от БТА. Министър-председателят Сергей Станишев е на работно посещение в Париж.
Френският президент Никола Саркози е уверил българския премиер Сергей Станишев, че страната ни няма да се разочарова от покупката на френските корвети за своя военен флот.
5.Цонев: Корветите ще струват 350 млн. евро 05 юли 2008 / News.dir.bg
Има грандоманщината на определени хора в армията и във флота, това призна министърът на отбраната Николай Цонев пред Дарик радио.
Министърът каза това по повод сключения договор с Франция за производство и доставка на две корвети за българския флот.
Цонев, обаче, изтъкна, че българската армия има нужда от модернизация и сегашното правителство е направило възможното като е намалило предварително планираните бройка корвети от четири на две.
По-късно през деня министърът на отбраната Николай Цонев посочи, че проектът е на обща стойност около 350 млн. евро.
Съществуват 11 приоритетни проекти за модернизация на въоръжените сили на страната, като в тях влизат както проектът за утилизация на стари боеприпаси, така и проектът за корветите. Те не си противоречат. Toва заяви премиерът Сергей Станишев, ден след като подписа с президента Никола Саркози в Париж договор за военно сътрудничество между България и Франция. Купуването на тези кораби ще решава въпроса за боеспособността на военноморските сили в продължение на следващите 40 години, каза премиерът и припомни, че този проект е започнат от предишното правителство, направен е търг, който е бил спечелен от френската фирма, но проектът не е реализиран поради сериозни финансови затруднения. Работна група е договорила по- приемливи условия и преговорите могат да започнат, каза премиерът.
„Няма да ви разочароваме” – са били буквално думите на Саркози, отправени към Станишев на срещата между двамата, съобщиха от състава на българската делегация.
6."Сега", стр. 9, автор: ДИЯН НИКОЛОВ България ще купи от Франция две корвети 04.07.2008, 21:26 Източник: БГНЕС
България ще купи от Франция две корвети, каза премиерът Сергей Станишев след срещата си с президента на Франция Никола Саркози, съобщи БНР. Френският президент Никола Саркози е уверил българския премиер Сергей Станишев, че страната ни няма да се разочарова от покупката на френските корвети за своя военен флот.
Конкурсът за четири многоцелеви корвети бе стартиран от Министерството на отбраната при предишното правителство през 2005 г. Първоначално за победител по ценова оферта бе избрана холандската фирма ''Медведе“. След оценката на офертите и след силен лобистки натиск МО поиска подобряване на офертите и за победител бе обявена ''Армарис''.
И до момента обаче класирането не е подписано. Преговорите бяха подновени при визитата на Саркози у нас миналата есен, която протече под знака на заслугите му за освобождаването на българските медици в Либия. Тогава той и Станишев се разбраха да бъде създадена работна група, която да изготви рамков договор. Общата сума за четирите корвети ще надхвърли 1 млрд. евро.
В края на миналата седмица вицепремиерът Ивайло Калфин обясни, че евентуалната сделка с ''Армарис'' няма да е за четири корвети, както е бил обявен конкурсът от предишното правителство и бройката им ще бъде намалена. Според Калфин няма да има проблеми със заплащането на корветите, тъй като подобни договори са дългосрочни и плащането се разпределя в продължение на години. Плащания през 2008 г. не може да има, а още повече от бюджетния излишък, каза вицепремиерът Калфин.
В края на 2007 г. тогавашният военен министър Веселин Близнаков посочи, че България се отказва да реализира сделката с “Армарис”. Според него бюджетната прогноза за следващите три години показва, че това е невъзможно. Корветите, които предлагат ''Армарис'' – 'Гоуинд” ('Gowind-200) са с отлично качество, но според специалисти те не са от крайна нужда за Българската армия. ''Армарис" възнамеряваше да построи първата корвета за България във Франция, а останалите три - у нас.
Това можело да превърне Варна в корабостроителен център за тези плавателни съдове. Освен разсрочено плащане, офертата на ''Армарис'' включва и офсет. "Гоуинд” са малки бойни кораби, могат да се използват за борба с подводници и да носят ракети Exocet и VL Mica, произвеждани от компанията MBDA, и оръдия от 57 до 76 мм.
Предлагат се във варианти от 80 до 103 м и от 1250 до 1950 т. Имат хеликоптерна площадка (и хангар за най-тежкия модел). Екипажът е до 70 души за най-тежкия модел, по данни на специализираното издание "Mer et Marine".
По информация на Mediapool
сряда, 18 януари 2012 г.
Голямата дъщеря!
За мое голямо учудване, досега не съм публикувал фотоси на голямата дъщеря! Това са снимки от абитуренската преди три години!
понеделник, 16 януари 2012 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)