Накратко за причините за кризата в Гърция
Ако оставим настрана клишетата и красноречието, които се използват обикновено, за да се обясни необяснимото и създават една по-скоро мъгла отколкото яснота по проблема в която се лутат мастити икономисти, финансисти, социолози и т.н., но правят винаги верните изводи и дават единствено верните решения, ще видим, че кризата в Гърция е логичен резултат на политиката и „грешките” на доскоро Европейския съюз и сега придобил белезите на Германски Европейски съюз, а Гърция е жертвата.
Този резултат бе заложен още преди 30г.,когато Гърция стана член на Европейската общност и земеделските производители започнаха да получават субсидии за унищожаването на излишъците земеделска продукция, която се изразяваше в хиляди тонове (изкопаваха се ями и се заравяха) за да се подържат определени цени на пазара. Така Гърция стана колело от една машина за изправяне на криви краставици. Тогава около 27% от населението се занимаваше със селско стопанство срещу до 4% в останалите страни от общността и те трябваше да бъдат съпоставими. Нека проследим как се е натрупал този външен дълг през годините.
От падането на военната хунта през 1973г. страната е управлявана от еднопартийни правителства на двете големи партии, дясната Нова Демокрация (НД) и партията на социалистите ПАСОК (с изключение няколко месеца през 89г., коалиционно правителство на Левицата и НД). Общото между тях е, че са верни на доктрината „Принадлежим на Запада”.
1974г. – след падането на хунтата правителството на НД наследява дълг от 337 милиона евро (приравнени от тогава драхми в евро).
1981г. - правителството на НД предава на ПАСОК дълг 2 млрд. евро.
1989г. - правителството на ПАСОК предава на НД дълг 32,2 млрд. евро.
1993г. - правителството на НД предава на ПАСОК дълг 75 млрд. евро.
2004г. - правителството на ПАСОК предава на НД дълг 180 млрд. евро.
2009г. - правителството на НД предава на ПАСОК дълг 300 млрд. евро.
2011г. дългът е над 352 млрд. евро.
Един пръв поглед върху тези оскъдни статистически данни, и богатите коментари на авторитетни европейски и световни икономисти и финансисти не оставят никакви съмнения, че партито за Гърция свърши и сега трябва да си плаща. Това го забеляза дори българския премиер г.Борисов, който плаши народа си с лошия пример на Гърция, борейки се за приза „Отличник” на ЕС.
Ето и няколко важни дати и събития.
14 Август 1974г. след нахлуването на Турция в Кипър, Гърция напуска НАТО на което е член от 19 Февруари 1952г.
19 Октомври 1980г. в навечерието на приемането и в Европейската общност, се присъединява отново към НАТО.
1981г.- Присъединява се към Европейската общност.
1989г.- Падането на Берлинската стена.
1999г.- Крах на Атинската борса.
2001г.- Гърция влиза в еврозоната.
2004г.- Откриване на Олимпийски игри струващи 24млрд.
2008г.-среща на НАТО в Букурещ, където Гърция налага вето за приемането на F.I.R.O.M. в НАТО.
Нека посочим и някои от основните фактори допринесли за състоянието в което се намира днес страната и са резултат от провежданите национални и европейски политики.
Проблема с незаконно пребиваващите бежанци и икономически емигранти – създаващи огромно напрежение в здравеопазването, социалната система, вътрешния ред и правораздаването.
Техният брой е около 2 млн. на възраст между 20 и 40г. и с малки деца, влизащи предимно от Турция по море и суша. 70% от незаконните емигранти в ЕС се намират в Гърция. 55% от излежаващи присъди в гръцки затвори са чужденци. Кражбите на автомобили до 91г. са били 8000бр. днес 24 000. Банковите посегателства от 35 годишно до 94г. нарастват до 365 годишно (данните са до февруари 2010г.), кражбите от 1035 до 92г. нарастват до над 5 000 днес.
Загубите на държавата на ДДС, от уличната търговия, възлизат на над 7 млрд. годишно, като се утежнява допълнително положението на търговците, които плащат наем, осигуровки на персонала и данъци.
Напоследък се повишава и социалното напрежение предизвикано от жестоки убийства с цел грабеж.
Болниците трупат дефицит от консумативи и обслужването на незаконните емигранти на които не се отказва медицинска помощ (и как би могло). Появиха се отново заразни болести, които бяха забравени, като туберкулозата например, защото по религиозни или други причини отказват да посетят лекар.
Тяхната крайна цел не е Гърция, а други европейски страни, но според Дъблинския договор те не могат да напускат страната в която са задържани. В някои страни от съюза техният брой е лимитиран до 2-3% от населението и по никакъв начин не приемат други.
Има сериозни основания да се смята, че това преселение не става без знанието и покровителството на Анкара, но официална Атина мълчи тъй като не среща разбиране и подкрепа от страна на европейските си партньори.
Не по-малък е и проблема със законните, по-малко законните и незаконно пребиваващи чужди работници. Парите които те изнасят за да подпомогнат своите семейства или роднини в страните им надхвърлят 16млрд. годишно. Това е сериозен принос за формирането на бюджетния дефицит с всичките му последствия.
„Скъпото евро”- Почти двойното поскъпване на еврото спрямо долара от влизането и в еврозоната (от 0,87 до над 1,60, сега около над1,4 )- довело до спада в износа и туризма.
Много предприятия се изнасят извън страната и външната работна сила става предпочитана заради по-ниските разходи. Това временно решава проблема, но в действителност го задълбочава, като увеличава дефицита в бюджета. Това се видя много ясно при строителството на олимпийските обекти където бе използвана такава сила и милиарди евро напуснаха страната, от една страна като възнаграждения за положения труд и от друга като свръхпечалби на фирмите, които не можеха да се оправдаят в страната.
Огромни разходи за отбрана- Нерешените въпроси на ЕС с източната и съседка Турция, относно границите на общността.
Гърция, за разлика от другите европейски държави граничи с Турция, един изключително опасен и коварен съсед. За да гарантира националната си сигурност и териториална цялост се налага подържането на боеспособна армия, готова да отрази всяко посегателство.
С армия от 133 775служещи, тя е на шесто място по численост в съюза, малко след петата Испания със 137 800 и доста зад четвъртата Италия със 186 956.
Военните разходи са около 8 млрд. годишно. Само дневните разходи за блокиране на турските самолети, които почти ежедневно нарушават въздушното и пространство са около 4 млн. евро и 1млн. дневните на частта в Афганистан.
Закупува най-много оръжия от САЩ, от която и да е европейска страна. Разпределение на разходите за въоръжаване по различните програми от 1998г. до днес е както следва:
От САЩ-32%, Германия-21%, Франция-14%, Гърция-11%, Русия-6%, Холандия-3%, Британия-3%, други страни-10%.
По данни на ЦРУ Гърция изразходва 4,8% от БВП за въоръжаване.
На двете диаграми са отразени вносът на конвенционално оръжие в световен мащаб, където Гърция е на пето място след Китай, Индия, ОАЕ, Южна Корея и пред Израел, САЩ, Турция, Египет и Австралия, и вносът на конвенционално оръжие в Европа и Централна Азия, където е на първо място пред Турция,Полша, Британия, Италия, Япония, Норвегия, Германия, Румъния и Австрия (данните са за 2004-2008г.).
Официално дефицитът на Военното Министерство е 9,5млрд. евро, но тъй като сделките се сключват с дългосрочни заеми той реално е над 26млрд. Тук трябва да се отбележи, че много от цените на които купува, са завишени. Правени са сделки при които завишението е почти два пъти. Например самолети изтребители закупени от Швейцария по същото време са на почти два пъти по-ниски цени от тези продадени на Гърция. Над два пъти за танкове и муниции в сравнение с Турция и т.н.
Прекалено раздутия държавно административен апарат- След всяка изборна победа на която и да е партия са следвали назначения в държавната администрация средно между 160 и 300хил. души. Броят на държавните служители е съобщен за първи път в края на 2010г. след запитване в парламента. Техният брой възлиза на над 1млн. и 200хил. За тяхното ограничаване е гласувано да се назначава един на всеки пет напуснали, тъй като съкращенията биха предизвикали големи сътресения в обществото и социалната сфера.
Големите вериги от хипермаркети и супермаркети ПРАКТИКЕР, ИКЕА, ЛИДЪЛ, КАРФУР и др.- Над 110млн. евро седмично напускат страната. При съпоставка на цените от гръцки депутат, на основни хранителни продукти на немската верига ЛИДЪЛ супермаркети в Брюксел и Страсбург и тези в Гърция се установи, че разликата в цените е около и над два пъти по-високи в Гърция. Тези вериги освен, че създават дефицит (защото не може да ти липсват 100млн. седмично и да ти излезе вярна сметката накрая на годината), но унищожават дребните и малки квартални магазини.
Тези факти сами по себе си говорят много. Ако пред всеки един от тях поставим и въпроса „Защо” и си отговорим, тогава и картинката ще стане по-ясна. Нека раздиплим някои факти от гръцката политическа действителност, които ще ни помогнат да осмислим протичащите процеси.
След падането на военната хунта (много интересен е и процеса на падането на хунтата) 1974г. и провеждането на референдум „република или монархия” до днес, през гръцката политическа сцена са минали дванадесет правителства.
За тези 31г. са управлявали:
32 месеца- четирима Министър Председатели Ралис, Тзанетакис, Золотас, Гривас – последния служебен.
3,5г. г. Мицотакис, от 11.04.90 до 13.10.93г.
8г. г. Симитис, от 22.01.96 до 08.03.2004г.
и през останалите 21г., управлението се е сменяло между двете фамилии Караманлис- чичо и племенник и Папандреу- баща и син.
За никого не е тайна, че политиката на всички правителства, независимо дали е дясно или социалистическо, е била винаги проамериканска и проводник на американските интереси в региона. С изключение управлението на г. Симитис, самият той немски възпитаник, който отваря широко вратите на германските интереси в страната.
Широко известно е също така, че страните притежаващи мощна военна промишленост, я използват като лост за оказване на въздействие, факт използван максимално добре и от купувачите за да се сдобият от национални до лични облаги.
Говори се, че за да се организира официална среща с Президента на САЩ и да бъде тя успешна, е трябвало да има и военна сделка. За това обвиниха и г. Караманли, когато преди срещата си с г. Буш, съобщи за закупуването без конкурс на американски изтребители F-16.
В същия дух бе и изказването на г. Саркози: „Подкрепяме позицията ви относно наименованието на F.I.R.O.M.” и след няколко часа се обяви, че е солунчанин, с надеждата да продаде фрегати за близо 2млрд.
„Подкрепяме икономическите ви искания към Европа, макар, че са в тежест на нашата страна”, заявяват Шведите в очакване за сделка с техните самолети „Грипен”.
„Трябва да видите бъдещето на Скараманга (корабостроителница на която станаха и собственици) и да подкрепите работещите в нея”, апелират Германците. И като споменавам Германците, се сещаме за тежките обвинения и обиди на г-жа Меркел, които отправи по адрес на Гърция и, че с какво били виновни Германските и другите европейски данъкоплатци, да плащат заради безотговорната политика на Гърция.
Ще кажа само на тази госпожа, че всички сделки на немските компании в Гърция (военни, концесии, държавни поръчки) са в основата на скандали, които тресат обществото. Средствата дадени като подкуп са около 1млрд., но нанесените щети да държавата надхвърлят десетки милиарди.
Както се спомена по-горе проводника на германските интереси в страната е бил г. Симитис - немският възпитаник, когото днес все повече го разпознават в пресата и Парламента, като бащата на корупцията. Някои от по-крупните сделки сключени по негово време са:
Даването на концесия пътища и новото Атинско летище за олимпийските игри през 2004г. на Хохтиф- След завършването се повдигна въпрос за неколкократно по-високата от първоначалната цена. Бяха намерени документи за плащания от държавата за извършени дейности, където сумите са запазени и вместо в драхми е заплатено в евро (340,75драхми- 1евро). Но разследването така и не надхвърли журналистическо ниво. Оказа се, че Германски президент има участие в тази фирма и всичко заглъхна.
Модернизация на гръцкия телеком ОТЕ и изграждане системата за сигурност на игрите от Сименс- сделка с която държавата е ощетена с милиарди. Държавният апарат и самият премиер са подслушвани. Случаят се потули след едно самоубийство на уличен в подслушванията. Представителят на Сименс в Гърция г. Христофоракос, заминава за Германия, където е под тяхна закрила (има и Германско гражданство). Съдът в Мюнхен осъди няколко висши служители на Сименс за незаконна дейност. Между другото, установи и даването на подкупи в размер на над 100млн. евро на партии и висши държавни чиновници в Гърция, без да споменава никакви имена. На искането за разпит от гръцка парламентарна комисия, отговорът е, че това може да стане само в Мюнхен и въпросите трябва да бъдат представени в писмен вид, за да могат да бъдат цензурирани! от немска страна (това за тези които се интересуват как се пазят национални интереси).
Строителство на нови и модернизация на стари подводници, и продажбата на корабостроителницата Скараманга на Феростал.- През 2000г. бе сключена, от тогава министър на отбраната г. Цохадзопулос, сделката за строителството на 4 нови подводници Т-214 на стойност 1,853млрд., и модернизацията на 4 стари подводници Т-209 на стойност 1млрд. (заслужава да се отбележи, че и Турция е поръчала 6 подводници Т- 214 за 2,5млрд. и срокът за получаване е 2015г.). Срокът за предаване на първата от новите подводници бе 2006г. Правителството на г. Симитис, се бе съгласило тогава да се предплатят 80% от цялата сума на сделката- скандален и безпрецедентен факт, нещо невиждано до тогава и по-късно приписано на министъра, което естествено му струва политическата кариерата.
Абсурдите с тази сделка нямат край. Тя е станала не само при липсата на какъвто и да е прототип, не е имало дори и макет изработен в мащаб, за изпитване на плавателната способност в басейн!, нещо изключително, още повече , че се касае за боен плавателен съд.
Примамката за тази сделка бе, че ще запазят 1 300-тата работни места на закупената за строителството на подводниците, корабостроителница, които стават и заложници. Естествено проблемите при изработката на прототипа са големи и в процеса на изграждането му са извършени много опити и експерименти.
При изпитанията се проявяват куп дефекти, като падане елементи от екстериора, нахлуване на вода в хидравличната система и др., но най големият е, че при определени метеорологични условия и плаване на повърхността се получава наклон от 45º! при което, Гръцката страна отказва да я приеме, докато не бъде отстранен дефекта, който пък немската страна не приема за дефект , а за нормално явление.
През 2010г. след оказване на нечуван натиск и шантаж за отпускане на заема, и под заплахата договора да бъде прекратен, Гърция приема подводницата и отказва да повдига обвинения за неустойки по договора в размер на стотици милиони евро, като се отказва и от модернизацията на безнадеждно остарелите Т-209, като вместо тях поръчва още две нови Т-214.
След 10 години равносметката е, че общата стойност на сделката за 7 подводници 6 нови Т-214 и една модернизирана Т-209, гръцките данъкоплатци ще заплатят на Германската компания над 3,5млрд., от които вече са заплатили 2,3млрд.и притежават само опитния образец на Т-214.
Някак така стои и въпросът с Тисен Круп от които Гръцката армия се сдоби със 170 нови и 252бр. втора ръка танкове Леопард на стойност над 2млрд. евро. По-късно се установи, че след стрелба дулата им се люпят, а по бронята се появяват пукнатини. За проблемите бяха обвинени гръцките фирми участвали в производството и неправилната експлоатация. Когато обаче и на техните машини се появиха абсолютно същите проблеми, се установи, че причината е в стоманата закупена от Швеция. За сега свирят безразлично, сякаш нищо не се е случило. И за какво ли да се притесняват, след като само от тези две сделки и с политически шантаж в немската икономика се наливат над 5,5млрд.
За „финансовата помощ отпусната на Гърция”- ето къде е заровено кучето! Тука вече падат маските.
В едно интервю за френския тв „Canal+”, Строс Кан казва (разбира се преди случката в хотела) , че г. Папандреу е водил с него разговори за заем от МВФ през Декември 2009, а според журналистическо разследване през Юни същата година е имало такива разговори! Изборите в Гърция, бяха през Октомври. Новото правителството, демонстрира изненада от лошото финансово състояние, но категорично заявяваше, че няма да взима заем от МВФ заради тежките условия, които предлага (макар,че беше членка на фонда от 60-те год., и можеше да вземе заема с 2,5% лихва).
След много и продължителни консултации в ЕС се стигна до това творение „финансова помощ за Гърция”. В какво се изразява тя накратко. Необходимата сума от 110млрд. за преодоляване на кризата в Гърция се осигурява от МВФ, ЕС и ЕБ. Тя се разделя на части и всяка част се отпуска във вид на заем с лихва 5,5% (става въпрос за лихварски заем от който всички печелят) и при изпълнението на определени условия. Много важно е и условието, че Гърция не може да взима заем от трети страни!
По това време Германия взима заеми от свободния пазар с лихва 1,2- 1,5%. Разбира се първо осигури изплащането по военните доставки, които висяха и обезпечиха изплащането на договора за подводниците и закупуване на муниции... Оказа и невероятен натиск за продажба на изтребители „Юрофайтер” за над 4млрд. евро. Франция си осигури плащанията за над 2млрд. за фрегатите, които Гърция ще получи.
Излиза, че достигането на Гърция до ръба на фалита не е било тайна за някои, които са печелили добре. Запазването на скъпото евро (което е изгодно само за Германия, Франция и разбира се САЩ) е за сметка на запазването на целостта на ЕС, което ще струва на страните на общността, „затягане на коланите” до задушаване, но ще даде глътка въздух на порочната Система.
Бегъл политически поглед
Разбира се, военните разходи на Гърция, не са главната причина за днешното и състояние. Но там най-ясно се вижда действието на това явление, което преодолява всякакви препятствия във всяка област на съвременното общество, като се стигне до политиката в национален и световен мащаб, било то неудобен закон или бюрокрация, преодолява времето със скоростта на звука и действа просто и ефективно както и лоста. Ефективността му зависи от големината, както и при лоста и днес го наричаме корупция, но то не е точно, защото го обезличава и омаловажава разрушителните му свойства. И за да не изпадам в многословие ще припомня само, че и Иисус е бил предаден за трийсет сребърника.
Защото това явление се използва при избора на политическите партии в управлението, за провеждането на определена политика.
Това се вижда ясно при раздуването на държавната администрация, която се използва за изборен електорат на двете големи политически партии (той се умножава, когато става въпрос за семейства). Своя принос, съзнателно или не, в този процес дава и Гръцката компартия създавайки мощно синдикално движение (и получавайки своя дял в назначенията), като по този начин бетонира това раздуване и нещо повече, поощрява го.
Първия извод който можем да направим е, че двете политически партии управлявали до днес, са довели страната до това състояние и са двете страни на една монета.
След като говорим за „определена политика” редно е да се отговори, каква е тя?
Тя е тази, която създава предпоставки за осъществяване на „Голямата политика” в региона и не е задължително да се съобразява с националните интереси на страните, които я осъществяват, по скоро напротив. Тази „Голямата политика” се изразява от големи съюзи каквито са НАТО и ЕС. И тъй като разгледахме бегло периода след падането на военната хунта (макар, че и този факт е много показателен, но твърде обширен да се обясни), ще се спрем накратко на него.
Гърция е член на НАТО от 19 Февруари 1952г. и изпълнява успешно ангажиментите си. На 14 Август 1974г. след нахлуването на Турски войски в Кипър (планът Атила), Гърция напуска НАТО.
Съпротивата на Гръцките части може да се сравни със „Шепа спартанци срещу гнева на Ксеркса” (както е писал Вазов!). Те спират нахлуването и десанта се ограничава на 8% от територията на острова. После идват политиците и решават въпроса. Как, показателна е фразата на г.Караманлис-чичо, „Кипър е далеч” (като, че е бил по-близо преди повече от 3хил. години, когато Кимон е ходил с триерите от Атина да помогне да отблъснат Персите).
Тук няма герои. Хиляди гръцки войници за избити и осакатени, изоставени от собствената си държава. Няма официална статистика за жертвите, защото официално, няма война и бойни действия. Окупирани са 32% от територията на острова.
Това е ставало пред погледите на „партньорите”, чиито кораби са били наблизо, но не са се намесили (донякъде, защото са давали грешни координати на Гръцката гвардия, които са сваляли собствените си самолети).
Делото „Кипър” е табу за Гръцките политици вече 37г. Може би Гърция е принесена в жертва на „Голямата политика”? Може би.
Акта за напускането на Алианса е показателен, че Гърция може да прави и големи жертви, когато е засегнато националното и достойнство.
Завръща се в алианса след шест години, в навечерието на приемането и в Европейската общност. Има и подържа добри и приятелски отношения със съседите си.
Създава мостове на сътрудничество с Африканските държави и страните от Близкия изток. Има определено влияние в тези страни, което е било използвано в критични моменти, за намаляване на напрежението. Била е използвана като посредник при разрешаването на възникнали конфликти и организатор на мирни преговори. Винаги е била фактор на стабилност и спокойствие в региона. Няма териториални претенции към никой съсед.
Въпреки тази и политика, проблемите със съседна Турция се задълбочават вместо да намаляват.
След охлаждане на отношенията между Тел Авив и Вашингтон, новият голям играч в региона Анкара започва да се вживява като Велика сила и се пробуждат имперските и апетити.
Сивите гранични зони все повече се увеличават (това са острови чиято принадлежност към Гърция се оспорва), на територията на Кипър все още има турски окупационни войски. Нейната сянка пада и върху доминото в Северна Африка. Освен ако приемем тезата, че събуждайки се една сутрин, африканските общества решават да свалят омразните режими и да установят Демокрацията. Тези събития се случиха в момент, когато Гърция се готвеше да обяви своята Изключителна Икономическа Зона (ИИЗ). Какво представлява тя?
Това е понятие от морското право, по същество е разширяване на 12-милни териториални води до 200 мили. Основава се на факта, че над 80% от откритите и предполагаемите залежи на нефт и природен газ са в тази зона.
От 2008г. в Гръцкия Парламент се поставя въпроса за задействане на тази зона, предвид новите политически и икономически реалности. За целта трябваше да се подпишат съответните споразумения с Египет и Либия страни, с които Гърция подържа традиционно добри отношения и Израел. Това би решило в голяма степен икономическите проблеми на страната и би я превърнало в енергиен мост на Европа, независеща от Турция. Свързвайки газовите и нефтените находища от Катар, Израел- Левиатан, Кипър (Кипър обяви своя ИИЗ и подписа договор с Израел) и Гърция, се обезпечаваха енергийните нужди на Европа за години напред, защото става въпрос за големи находища. Естествено е, че щом са големи, и проблемите стават много големи и излизат от възможностите на страната да ги реши.
Фактите се подреждат така, че именно г.Папандреу е трябвало да бъде начело на държавата при решаването на този проблем.
Предвид, че от идването на власт през 2004г. г.Караманлис провежда два пъти извънредни парламентарни избори през 2007 и 2009., като прави всичко възможно да загуби вторите (в навечерието на изборите обяви вдигането на данъците и увеличи таксите на магистралите както и мн.др.). Но г.Караманлис прави и конкретни стъпки за защита на националните интереси и достойнство, налагайки вето през 2008г. на срещата на НАТО в Букурещ за приемането на F.I.R.O.M. в НАТО и затопля отношенията с Русия, като сключва договори за военни доставки за над 3,5млрд. евро и дава ход на газопровода Бургас-Александруполис.
В тези негови отношения с Русия обаче, не бе проявено необходимото постоянство и бяха провалени от неговия Министър на външните работи г-жа Бакояни, която побърза да подкрепи плана на САЩ за ПРО в Европа, без да се е консултирала с Премиера, при което Русия обръща гръб на Гърция и подписва пакет споразумения с Турция. Това е един красноречив пример, как се жертват националните интереси в името на „Голямата политика”.
Очевидно е, че кризата в Гърция е резултат на световната криза. Държави са изправени пред фалит и тяхното съществуване зависи от финансови групировки, които не произвеждат нищо, а само продават пари.
Евентуален фалит на Гърция би бил по-голям, отколкото този на Русия и Аржентина, тъй като нейният дълг е много по-висок в сравнение с тези две страни, обявили фалит. Държавният дълг на Русия през 1998 г. бе 51 млрд., а на Аржентина - 57 млрд. евро (според анализатора на Deutsche Bank Джим Рейд), докато дългът на Гърция сега е 352 млрд. евро. Един такъв фалит, обаче би предизвикал рухване на еврото и Световната финансова система (въпреки, че приноса на Гърция в БВП за ЕС е около 2,5%).
Това естествено ще се отрази и на долара, с всички негативни последствия. Заслужава да се отбележи факта, че по времето на Президента Обама са напечатани повече долари, отколкото по времето на всички президенти преди него от края на Второто световна война (когато доларът е имал златно покритие), взети заедно. Видно е, че Вашингтон нямат интерес от фалита на Гърция, и това може би ще се види в близките дни.
Изкушавам се да погледна малко напред за един много възможен сценарий. Може би тук е заровено кучето на „Голямата политика”.
При създалата се криза за Гърция, възможността за ипотекиране на природните и енергийни ресурси, би бил сигурен начин за връщане на средствата за всичките Съюзи. И това би се приело като нов подход в решаването на подобни проблеми.
Не е изгоден само за Гърция, която губи националния си суверенитет и достойнство. Но дали ще може да се противопостави на такъв подход? Както се казва, народът ще реши.
Проблемът за ЕС очевидно не е Гърция, защото какво бихме казали тогава за другите, които не могат да се справят без заеми, като Холандия, Белгия, Ирландия, Италия, Испания, Португалия, Полша, Унгария… Той е политически и скоро хулите отправяни срещу Гърция ще престанат, защото решаването на проблема изисква и определена сериозност. Г-жа Меркел би трябвало да си получи урока, защото се прояви като един съвременен Хитлер. Това което не можа да постигне той потъпквайки с веригите на танковете си Европа, се опита да го постигне г-жа Меркел с финансовата си политика, довела до „просешка тояга” (алегорично) почти цяла Европа и имаща определена отговорност за задълбочаване на проблема.
Спасяването на и без това крехкия съюз изисква и „по-европейска” политика съобразена със Световните дадености.
17-05-2011г
А. Асимис
